Когато видя нещо грешно написано или употребен неправилно израз, или сбъркано име, на което знам точната форма, често пъти не мога да се сдържа и внасям корекция. По този начин искам да помогна на човека (не да му натривам носа). Това ми е професията, в края на краищата. И го правя деликатно. Едни разбират защо съм го направила и са благодарни. Не е възможно човек да знае всичко и да разбира от всичко, дори когато става дума за родния му език. Други го схващат като заяждане. Но реакцията си зависи от човека.
Така става и сега в блога. Затова искам да разкажа какво ми се случи преди години - много прилича на една скорошна ситуация с моя поправка.
Бях на плажа и влязох във водата. Близо до мене плуваше едно момче, може би десетинагодишно. Така плуваше, че пръски хвърчаха поне на два метра от него.
Аз мразя да ме пръскат. В този момент на това място в морето бяха влезли доста много хора. Някои от тях сигурно също като мене не са искали да бъдат опръскани. Обикновено съм търпелива, но тогава ми кипна. И се обърнах към мъжа, който беше с момченцето (от външността му ми се стори, че трябва да е дядото на детето). Казах му буквално следното "Моля ви, кажете на детето да не пръска така, наоколо има и други хора освен вас".
Каква беше реакцията на този човек? Няма да познаете. Опули ми се и ми изсъска: "А ти па си много грозна".
Едва се сдържах да не се разхиля на глас. Отговорих му : "За възпитание говорим, господине, не за красота."
И до днес, когато си спомня за тази случка, ми е смешно. Много добре знам какво представлявам на външен вид, изявления като описаното никак не ме стряскат. Обаче ако бях някаква супермацка? Онзи вероятно щеше да почне да се гъне и да се вие, даже можеше от старание и вода да нагълта. От оная, която пръскаше наоколо внучето му.
Възможен коментар - "ами като не искаш да те пръскат, иди да се топиш на друго място".
Тоест, да капитулирам пред проявата на простотия. Никога.
