След време нищо не е това, което е било. Много тъпо звучи, но е точно така.

Стои нещо, както го е оставил някой. Минават пред него, зад него, покрай него. Веднъж се подпират на него, друг път сядат отгоре му. Докато съвсем го делегитимират като такова, каквото е било.

Което е било отгоре - отива отстрани. Което е било отдолу - също. Остава голо пространство. Незащитено отникъде. Няма кой да го защити. И то стърчи като паметник на самото себе си.

Изгонен е и споменът.