Между два свята :: Аз се съмнявам

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.08.2010 11:33 - Аз се съмнявам

Автор: armorica Категория: Други

Прочетен: 1192 Коментари: 0 Гласове:

Естествено, никак не съм оригинална, повтарям Емил Зола с неговата фраза "Аз обвинявам". Но наистина се съмнявам в бързината на една реакция. Как само няколко минути оглед на новооткрити мощи успя да оформи категоричното заключение, че са на Йоан Предтеча (или Кръстител)? Така поне писаха многотиражни столични всекидневници в дните, когато беше намерен реликварият на созополския остров Свети Иван. Обективността, поне според мене, изисква уточнението "много вероятно е да са". Защото никой, ама никой не може да ме убеди, че намерените кости са носели някакъв неоспорим знак, който да крещи на всекиго, че те са част от тленните останки именно на светец, и то точно на този светец. Автентичността им може да се докаже, но дотогава е необходимо да приемаме подобни информации поне с мъничко зрънце сол, както казват древните римляни. Тоест - не на юнашко доверие. Съмнявам се не само в прибързаното етикетиране. Съмнявам се и в това, че висшата научна инстанция на държавата България може да работи на принципа "пари нема - действайте". На българите е добре известна първата част от тази популярна фраза - не цитирам точната формулировка от уважение към публичното пространство на блога. А на цял свят пък е абсолютно известно и че в науката резултати не се постигат по въпросния начин. Лично аз не гледам прогнозите за времето. Това обаче не означава, че не ми е известно каква роля имат те в много сфери от живота. Да оставиш тези сфери да се оправят на сляпо - това си е жива бомба със закъснител. Пак ще цитирам римляните (не съм учила латински специално). Една тяхна мъдра поговорка гласи: "Praemonitus praemunitus" - "Който е предупреден, е въоръжен". Например предупреденият за опасност от наводнение е въоръжен със знанието, че е твърде възможно да го връхлети това природно бедствие. Знаейки това, този човек може да се подготви да посрещне стихията и да неутрализира последиците от действието й. Какво по-добро справяне с форсмажорно обстоятелство! Съмнявам се и в още нещо. Никак не вярвам, че един народ има нужда само от места, където да купува материални предмети. Силно се съмнявам, че превръщането на бившето столично кино "Изток" в супермаркет ще подобри кой знае колко много качеството на живота в близките квартали. Същите съмнения изпитвам и по повод нарочно опожареното кино "Сердика" на пъпа на столицата, изгоряло заедно с хотелската сграда, в която се намира. Не ми изглежда привлекателна и перспективата уютното някога кино "Урвич" в предмостията на разхубавилия се квартал "Бели брези" да се превърне в място за пазаруване. Да, има нужда от големи магазини, където живеещите наблизо да си купуват храна и други стоки, необходими всеки ден. След като държавата, представлявана в този казус от ГУ "Кинефикация" (май така се казваше), разпродаде софийските киносалони, за да предостави с две ръце пазарната ниша на частните филморазпространители, добре е изоставените зали отново да служат на хората по някакъв начин. Но хората от кварталите имат нужда и от достъп до култура. Доколко достъпни са кинокомплексите в Далечния изток и Далечния запад на Софийското поле? И - освен това - какво повече дават те на публиката от предишните кина, голяма част от които бяха всъщност театри за гледане на кино? Според мене - нищо. С все сили се стремиш да се държиш в киното като същински американец - каквито си ги виждал по филмите. Толкова модерен, че чак ставаш смешен. Шмулиш пуканки или лющиш семки, лочиш кока-кола или подобни течности - колко внимание остава за екрана? И какво върви всъщност на този екран? Нищо повече от дъвка в течно агрегатно състояние. Съмнението сочи наличие на недоволство. А недоволството, както основателно твърди Джон Стайнбек, е лостът на промяната.
Съмняващи се от цяла България, обединявайте се!

Нагоре