"Колкото ми плащаш, за толкова ще ти работя." Някой веднага ще припомни антитезата: "Колкото ми работиш, толкова ще ти плащам." Все едно - онези, които не намираме всяка сутрин по една кесия жълтици под възглавницата, трябва да си пазим нервите. Те струват много повече от всякакви пари.
Нямало възможност да се плащат високи заплати на хора с високо образование и дълъг трудов стаж. Така обясняват в някои фирми. Затова уволняват такива хора. И наемат младежи, още незавършили висше образование, за да вършат същия обем работа срещу два-три пъти по-малко пари. Щото трябвало да се правят икономии. 
Имплицитен (неизречен и неизричан) аргумент - по-приятно е да гледаш наоколо си стройни фигури, лъскави гриви в естествен цвят и гладки лица. Прошарените коси, бръчките и неестетично разкривените силуети навяват асоциации за изостаналост, безнадеждност, несправяне с "предизвикателствата на динамичната епоха"... 
Ако чужденец попадне в Северна Корея, няма да види на улиците в големите градове нито старци, нито явно слабоумни или душевноболни, нито инвалиди - официална политика е пред останалия свят да се показва само красивото и здраво лице на държавата. 
Какво гласят входните табели към столицата на България? Случайно някой да вижда на тях написано "Пхенян"?