Постинг
05.07.2010 22:45 -
Затвори се една врата
Стана тихо около мене. Толкова тихо, че не чувам нищо. И възмутените крясъци, и радостните писъци. Оглушах. Вървя и сънувам, и върша всичко, сякаш нищо не е било. И се озъртам, но... нищо. Нито дори сянка. И продължавам да минавам през затворената врата. Другите не я виждат.
Само толкова ли ми отпусна Времето? Сянката живее на много места. Има я, докато ме има и мене.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене