Хич да не реват чужденците, че българи наводнявали "благовъзпитаните" им държави в търсене на препитание. Щом идващият от Европа инвеститор "Т Маркет", купувайки магазини в България, изрива с булдозера на улицата работилите за предишния собственик, изобщо да не ни излиза с фасадата на "сериозен работодател".
Да, купувайки супермаркети в България, "Т Маркет" набира работна ръка за всякакви позиции, от чистачки до мениджъри, което, разбира се, е прекрасен пиарски ход - "ние идваме, за да ви помогнем да намалите безработицата". Това, че новият собственик иска да работи със "свои хора", може донякъде да се разбере. Но само донякъде - във всеобщата криза всеки е доволен да си запази работното място и съответно е склонен да бъде лоялен, а и опитни кадри не се създават за една нощ. Само дето ни се иска да им зададем на чужденците един въпрос. Хич не ни пука, че може да изглежда "неблаговъзпитан". А че бил риторичен - голяма работа! Все някога ще им бъде зададен и наистина.
Като изритват на улицата дотогавашните работещи - поединично, след изплащане на орязаната им с две трети (!) заплата пред нотариус и адвокати, - какво им пречеше да ги съкратят?! Вместо оставащите без препитание "доброзорно" да "напускат по взаимно съгласие", както пише в документите им за освобождаване от работа? Оттук до подозрението за тайна договорка с българското правителство да не се товари бюджетът на социалното министерство с новорегистрирани безработни - на които се полагат обезщетения - има дори не една, а само половин крачка. Че даже четвърт крачка - нали чуждите инвеститори напират да идват у нас с благородната цел "да ни помогнат да снижим нивото на безработицата"! Което съответно повишава - в очите на слепите - рейтинга на правителството.
"Как така?" - може да се запита някой. Ето конкретен пример точно как - научено лично от потърпевш човек. Работещите в супермаркета на Христо Ковачки на бул. "Черни връх" в София са привикани да се явят на 1 юни рано сутринта и когато пристигат, се разиграва горният сценарий. Не ми е думата за Ковачки - всеки на негово място ще гледа да спаси каквото може. Думата ми обаче е за онези, които с работата си генерират богатството на бизнесмените. За онези, на които българската държава разчита да произвеждат брутния й вътрешен продукт. За да има откъде тя да събира данъци, защото от тях пък идват заплатите на учители и лекари. И пак от тях тя, държавата храни своите "домашни любимци" от мургавото малцинство, според които социалните помощи са единственият допустим и достоен за тях начин да се прехранват.
Крушката обаче си има и опашка. Освен че се обаждат по хиляди обяви за работа, откъдето следва отговор във вида "мълчалив отказ", "освободените" (върховна подигравка със значението на тази дума!) ходят да питат и на места, където са работили преди време. Но и там има "железни" принципи. Щом напуснеш веригата "Фантастико" например, нямаш шанс да те приемат обратно, колкото и действителни свободни места да имат. И това може евентуално да бъде разбрано, ако например една чистачка от магазин на "Фантастико" не е доволна от осемстотин лева заплата и отиде да чисти другаде срещу деветстотин... Само че нещата съвсем не стоят така.
И после българите не бивало да кандидатстват навън за статут на икономически емигранти!